НЕ СЪМ АНГЕЛ

ИЗПЛЮЙ МЕ

google

БЯС

Цяла седмица се нервирам! И колкото по-невърви, толкова повече! Ето и сега и снощи и оня ден и ставам като незадоволена 50 годишна жена! Ама нито съм незадоволена нито съм на 50! Какво ми е незнам тъпча на едно място, оценена съм, обичана просто усещам че имам нужда от развитие. Загубих хармонията, която никога не съм имала . Днес отново минах проверка хората доволни аз също всеки ден ми засвидетелстват уважението си и споделят колко са научили , но в мен стои някаква горчилка, нежелание.

knijoven-balgarski

Да спасим книжовния български език
Автор www.bg-sexologia.info
понеделник, 07 април 2008

Българинът ще става все по-неграмотен, защото изучаването на книжовен български език няма да е задължително. Това произтича от готвена промяна в Закона за народната просвета, заявиха преподаватели по славянски филологии на Софийския университет. Те излязоха с нарочна декларация. В документа си учените заявяват, че категорично не са съгласни „усвояването на книжовния български език“ да бъде задраскано в закона и изучаването му да се определя с наредби на министъра на образованието. Според преподавателите това е в противоречие с конституцията, където пише, че „официалният език на републиката е българският“.

Нека спрем това безумие на Министерски съвет, като подкрепим петицията за запазване на усвояването на книжовния български език в България.

Адрес на петицията:

http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html

Какво работя(но не само това)

РАЗМИСЛИ И ЧАСТИ

Снощи трябваше да тегля филм – за първи път служебно и прибирам се нямам интернет!  Първо реших естествено че ми е изгоряла лан картата, проверих не беше след това се обадих на спешния телефон – никой не вдигна. Значи цял ден е стояло така и те си стоят и чакат. Незнам защо но като ми спре интернета и побеснявам, дори да не ми трябва. Ставам нервна и раздразнителна все едно са ми спрели кафето, леле пък като не съм пила кафе каква ставам – ужасна. Ужасна ли казах слабо казано е! Как ме търпят тия хора сигурно или много ме обичат или незнаят как да се отърват от мен! Ами лесно досаждайте ми, преследвайте ме със съвети, тормозете ме с неискани любезности. Ами сега като го чета виждам, че те това всочкото го правят, значи или много ги обичам или незнам как да се отърва от тях. А тази сутрин тук няма интернет местих кабели, сменях адреси за кой ли път, на една не и беше удобно мястото според Фън Шуи сигурно, местих и компютъра със все монитор разбира се – не не е от леките. От данъчното ми объркали бележките или те или счетоводителката няма значение пак ще ходя да търся и вадя нови добре че удължиха срока, защо добре – ами аз в деня който беше последен подавах, но те го удължиха иначе щяха д аме глобят. Късмет извадих един вид! Аз съм така винаги в последния момент бързам, бягам, нося, стигам донякъде и често закъснявам. Ами такава съм и дори се гордея със себе си, имам го за уникалност на характера!

КРЪСТНИКА

Дадоха ми книгата на Георги Стоев. Довечера почвам да я чета, за да не остана по-назад! Казаха ми че е с ниска художествена стойност – страхотно най-много се разтоварвам с такива книги. Любовни романи докато ям, криминалета докато гледам телевизия. По-рано след тежък изпит задължително се зареждах с такива. Та за книгата не очаквам нещо особено и изобщо не се интересувам от светския живот нито на престъпници, нито на звезди, за политици да не говорим, но ще я прегледам. И ще си кажа мнението!

ЩАСТИЕ

Днес си купих пижама с картинка на Йори син потник с боксерки! Това ме направи щастлива. Пия бира това също ме прави щастлива. Синът ми е до мен – най-голямото щастие! Диктува ми какво да пиша избира картинки наднича, критикува. Но ми е хубаво и спокойно, тази седмица се карах с кого ли не, не е от значение сега ми е добре, компанията приятна. Късно е на кой му пука ние сме нощни птици лягаме, когато искаме, ставаме трудно, бягаме за работа и училище вечер се хвалим кой повече е закъснял. Сега сме по пижами той с неговата с комикс аз с йори. Радост в къщи

Пише ми се!

От два дена се каня да пиша. Ужасно мразя да го правя, винаги когато ми се налага се каня по две семици и след това за два дни и две нощи пиша:) Мързи ме, мога да чистя цял ден да нося, да мажа да боядисвам, и да гледам две странички с отвращение. Мъка!!! А последния месец написах 64 страници – щастие неземно! Побърках всички в къщи нямаше човек , който да не знае колко много имам да пиша. Загубих ужасно много време да мисля как да стане по-бързо:) Имах срок – сроковете ме ужасяват, започвам да оформям вече готовото нещо и го развалям. Имам поне пет различни варианта запаметени под различно име.  На mp3-ката – две, едно на служебни комп и на моя в къщи, на флашката и някъде по пощите, веселата част е че този който ми трябва никога не е в мен. Странното е че накрая успявам и всички са доволни. Изумителното е че накрая писането ми липсва! С какво ли не свиква човек!