КАФЕ

После ще пиша! Сега пия кафе.

ЩАСТИЕ

Днес си купих пижама с картинка на Йори син потник с боксерки! Това ме направи щастлива. Пия бира това също ме прави щастлива. Синът ми е до мен – най-голямото щастие! Диктува ми какво да пиша избира картинки наднича, критикува. Но ми е хубаво и спокойно, тази седмица се карах с кого ли не, не е от значение сега ми е добре, компанията приятна. Късно е на кой му пука ние сме нощни птици лягаме, когато искаме, ставаме трудно, бягаме за работа и училище вечер се хвалим кой повече е закъснял. Сега сме по пижами той с неговата с комикс аз с йори. Радост в къщи

МЪРЗЕЛ

Спи ми се, пие ми се кафе и съм гладна! То не расте по бюрото! Трябва да станеш да отидеш до някъде, да си бръкнеш в джоба не  е проста работа, затова стоя. Чета, чатя имам работа, но как да я върша като не съм пила кафе и съм гладна. Петък е супер много се радвам, три дена нямало да има вода, това спестява страшно много неща.

Пише ми се!

От два дена се каня да пиша. Ужасно мразя да го правя, винаги когато ми се налага се каня по две семици и след това за два дни и две нощи пиша:) Мързи ме, мога да чистя цял ден да нося, да мажа да боядисвам, и да гледам две странички с отвращение. Мъка!!! А последния месец написах 64 страници – щастие неземно! Побърках всички в къщи нямаше човек , който да не знае колко много имам да пиша. Загубих ужасно много време да мисля как да стане по-бързо:) Имах срок – сроковете ме ужасяват, започвам да оформям вече готовото нещо и го развалям. Имам поне пет различни варианта запаметени под различно име.  На mp3-ката – две, едно на служебни комп и на моя в къщи, на флашката и някъде по пощите, веселата част е че този който ми трябва никога не е в мен. Странното е че накрая успявам и всички са доволни. Изумителното е че накрая писането ми липсва! С какво ли не свиква човек!